Организациите, представляващи високотехнологичния бизнес, сред които: ·       Асоциация за иновации, бизнес услуги

Организациите, представляващи високотехнологичния бизнес, измежду които:

·       Асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии - AIBEST;

·       Алианс на софтуерната промишленост – АТИ;

·       Българска асоциация по осведомителни технологии – БАИТ;

·       Българска асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ;

·       Българска предприемаческа асоциация – BESCO;

·       Българска работодателска асоциация новаторски технологии – БРАИТ;

·       ИКТ Клъстер,

показват безапелационната си позиция срещу въвеждането на автоматизирана формула за годишно нарастване на оптималния застрахователен праг (МОД).

Ето и цялата позиция, оповестена без редакторска интервенция: 

Изненадани сме, че тематиката с нарастването на МОД за следващ път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на провокациите пред нашата промишленост и разбор на цялостния резултат върху българската стопанска система.

Вярваме, че държавното управление споделя разбирането за това, че за България е стратегически значимо да сътворяваме добра среда за развиване на високотехнологичен бизнес, който е експортно-ориентиран и има основна роля във образуването на междинната класа и постигането на по-голям растеж на брутния вътрешен артикул на страната ни. Изграждането на тази среда е сложна тематика, обвързвана с възстановяване достъпа до вложения, възстановяване на регулаторната рамка и възстановяване достъпа до висококвалифицирани фрагменти, включително и по този начин належащите промени в просветителната система. Конкурентната и уредена данъчно-осигурителна система е значима част от цялостната рамка, в която се развива бизнеса.

Така препоръчаната от Министерството на финансите автоматизирана формула за годишно нарастване на МОД, изключително във вид, който съставлява коефициент от междинната работна заплата за страната, рискува бързо и необратимо да отнеме  конкурентоспособността на българския високотехнологичен бранш, както и на всички други браншове, които оперират транспарантно, имат значителен принос за националния бюджет, плащайки най-високи налози и осигуровки, задържат гениите в страната и обезпечават висока добавена стойност за обществото.

Въпреки сериозния растеж на високотехнологичните промишлености, които към този момент дават отговор за повече от 20% от брутния вътрешен артикул на страната, разноските на фирмите ни нарастват през последните две години с над 30% на годишна база. На този декор обвързването с автоматизирана формула освен няма да обезпечи витално нужната естествена среда за бизнеса, само че и ще отнеме опциите за гъвкава политика в динамично изменящи се условия, на каквито безспорно сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, тъй като обособени високотехнологични компании може да се насочат към други страна в търсене на по-привлекателна и най-много уредена бизнес среда.

Въвеждането на автоматизирана формула за годишно нарастване на МОД ще има отрицателно отражение както върху разноските на работодателите, по този начин и върху чистото заплащане на всеки един високотехнологичен експерт. Напомняме, че и сега всеки ангажиран в нашия бранш внася налози и осигуровки, които са два пъти повече от междинното за страната.

Според национално представително изследване на Агенция Насока  над една трета от младежите се ориентират към обучение и кариера в тази сфера. ИТ и телеком секторът безспорно е с възходящ дял на представителност на ползите на младежите и ключът към оправянето с демографската рецесия. Повишаването на данъчната тежест върху ИТ и телеком гениите е контрапродуктивно и рисково обръщение към високообразованите и висококвалифицирани експерти, избрали да останат в България и бъдат мотор на потреблението в редица браншове на стопанската система.

В същото време апетит за гении и миграция в нашата промишленост има от най-малко 10 години насам. Наложилият се от Коронавирус пандемията метод на работа от отдалеченост в допълнение утежнява обстановката, тъй като нашите ИТ експерти още по-лесно могат да работят за компании от по-развитите стопански системи по целия свят т.е. те мигрират към непознати работодатели, без да им се  постанова да се релокират.

Това безспорно ще рефлектира отрицателно и върху ролята на ИТ сектора за подкрепяне процеса на цифровизация на българската стопанска система и обществото, чието ускорено развиване е приоритет в НПВУ (индексът DESI и предпоследното място на страната).

На този декор е добре да се мисли по какъв начин да се подтиква развиването на високотехнологичната промишленост посредством създаване на данъчни облекчения, да се насърчи нейния принос за цифрова промяна на българската стопанска система, да се усилят вложенията в новаторски разработки, а за какво не и да се мисли за диференциран метод за понижаване (или освобождение за прочут период) на осигуровки и налог общ приход в сектора, както е в редица други източноевропейски страни.

Призивът ни е държавното управление да се откаже от самодейността за въвеждане на автоматизирана формула, посредством която да се покачва годишно оптималният застрахователен предел. Оценяваме, че диалогът продължава и имаме вяра, че е основно значимо да се схваща, че битката с високата инфлация към момента не е завършила и не сме постигнали икономическата непоклатимост, за която би помогнало по-доброто обмисляне на данъчно-осигурителната политика на страната.

Апелираме преди да се разисква каквото и да е нарастване на МОД, да бъдат препоръчани редица по-ефективни съответни ограничения за попълване на хазната и възстановяване благосъстоянието на българските жители като да вземем за пример:

o          Изсветляване на цели браншове от българската икономика;

o          Запазване на гениите в страната;

o          Изграждане и промотиране на бранд „ България “ в чужбина за привличане на инвестиции;

o         Популяризирането ни като страна на развиването на Изкуствен разсъдък и фокус върху предотвратяването на вероятните отрицателни последици върху пазара на труда;

o         Осигуряване на съответно на потребностите на бизнеса образование;

o         Създаване на съответни условия и целенасочена политика в региона на опазването на здравето и обществените услуги, повишаващи качеството на живот на всички българи;

o         Предотвратяване на демографската злополука посредством поредни и целенасочени ограничения и политики;

o         Възстановяване на господство на закона;

o         Разработване на секторни политики - изключително такива, ориентирани към секторите, които работят за експорт, защото те са източник на непрекъснат транспарантен доход в стопанската система на страната.